И ТИ ЛИ, БОЙЧЕВ?!

 

Ради Панайотов

 

 

          След като вестник “Монитор” буквално с един замах разгони онези свои журналисти, които чрез него можеха да защитават българщината, православието, нашата история, култура, идентичност и националните ни интереси, ежедневникът побърза да се “поправи”. Можем да си представим скритите механизми на тази “акция” и с каква тревога и нарастващо раздразнение през изминалите няколко години са търпели това задкулисните господари на изданието. Известно време са действали политико-медийни и тактико-маневрени съображения, докато един ден се е “наложило” да бъдат променени мерките за истинност и добросвяст.

          Една от “класните работи” за поправка със сигурност е интервюто с известния иронист и саркаст Христо Бойчев, публикувано от нашенския “наставник”, “съветник” или “контрольор” (виж англ. monitor) точно на празника на българската писменост и култура 24 май.

          Ако досега сме имали основание да уважаваме г-н Бойчев заради истините, които ни казва със средствата на хумора, иронията, гротеската, сарказма, сатирата и прочее, то сами ще сме си виновни, ако започнем да приемаме подобни негови изяви, накърняващи националните ни ценности и светини.

          Но по-голямото зло произтича от многогодишното, напълно целенасочено и планомерно съчетаване на такива изяви със способността на средствата за масова информация да ги тиражират, да създават еталони, мерки и модели за подражание. Така че възклицанието в заглавието се отнася по-напред до вестника, направил обрат в медийното си поведение и предоставил страниците си за изказвания, които не са просто алтернативни мнения по проблеми, стоящи пред нас за решаване, нито част от дискусия, нито дори елемент от нормалния стремеж към привличане на вниманието и предизвикване на читателски или зрителски интерес.

          Извършен е поредният ход в организираната атака срещу всичко българско. При това на уж привързаността и любовта към родното е противопоставена с нищо необоснована и неаргументирана уж необходимост, нещо повече – наложителност и едва ли не неотменимост и неизбежност – да се замени то с чуждото.

          Простим зевзеклък е, че господата Бойчев и Кулеков били днешните Кирил и Методий, а по-нататък в интервюто г-н Бойчев смята сегашната си културна и просветителска дейност за по-успешна, отколкото ако беше (о)станал политик. “На по-голяма площ от Кирил и Методий се простирам”, заявява той.

          Следват становища и оценки, които вече сме чували и коментирали. (Да се надяваме, че казаното от г-н Бойчев отразява само негови мисли и не ангажира кандидат-президентския му партньор.) Явно, немалкото пътувания в чужбина на интервюирания имат за резултат неговото качествено ново “проглеждане” за действителността, към която вече толкова години (уж) се стремим. А има и кой да “помага” в такива случаи.

          Близко до ума е, че едно е човек да отиде в други страни за някой-друг ден, а съвсем друго е да се “бори с живота” там. Но оказва се, че никак не е близка до ума оценката на факта, че нашето мнение за тези страни всъщност се създава от подобни “прелетни птици” – политици, стопански деятели, учени, хора на изкуството и пр., за които все повече се налага терминът “конферентен туризъм”. Една е гледката при “бръснещ полет” покрай лъскави витрини, през хотели, резиденции, зали за конференции, музеи, театри, при фирмени контакти и пр., особено когато зализани придружаващи от “местните елити” най-любезно омайват с разясненията си прехласнатите нашенци и неусетно им внушават какво да ни говорят, когато се върнат в “родното ни гнездо”. Съвсем други обаче са вижданията на “местните пернати и туземци”. Но за да се разбере това, са необходими години.

          Можем да кажем, че целенасочено, планомерно и високо организирано са изградени два огледални свята. Това, което е лесно постижимо или просто даденост у нас, е почти невъзможно “оттатък”. И обратно, безпроблемното там е трудно постижимо у нас. В същото време, съвсем естествено и напълно разбираемо, всеки възприема света “от собствената си камбанария”.

          Колкото и да сме убедени, че е поначало трудно да се поставяме на мястото на “оттатъшните”, то това си остава чисто теоретична постановка, след като не можем да осмисляме неща, които просто не преминават през сетивата ни. Освен това и самите “организатори” на огледалните светове полагат “особени грижи” за регулирането на възприятията и оценките на “туземците” от двете страни. Създадени се невероятни възможности нас да ни заблуждават за “онези там” и съответно “тях” да ги лъжат чрез нас. Чрез вече повече от 3000-те телевизионни канала, чрез десетките хиляди радиостанции и печатни издания на “другите” направо им се размахва пръст с думите: “Може да имаме проблеми, но по-добра система не е създадена. Недейте да недоволствате, защото виждате ли какво стана с “онези оттатък”?!” А на нас “нашите” функционери ни (подс)казват: “Ние отиваме да уреждаме нещата”, което означава също: “Работете, плащайте данъци и не се замисляйте много-много . . . най-добре изобщо”.

          А когато има опасност истината да лъсне, “загрижените” за всички ни и от двете страни провеждат поредната перестроечна акция за “смяна на огледалността”.

          Кой казва, например, на хората в “тази (наша мила, родна) страна”, че повече от 80 % от хората на Запад живеят на квартира и плащат за средно семейно жилище (нека за удобство правим сметките в марки, т.е. в левове) между 1500 и 1800 марки месечно. А трудно може да се намери жилище с цена по-ниска от 300 000 марки. В същото време у нас е съвсем естествено 95 % от хората да живеят в собствени къщи и жилища с площ немислима за “другия отбор”; да не говорим за градините, лозята, къщите на село, вилите и пр.

          Кой да ни каже също, че на Запад всеки един километър с автомобил средна класа струва между 3 и 5 марки! Само застраховките са такива, че за 4 – 5 години се “изпарява” сумата за един нов автомобил. При това 300 км. път до местоработата и обратно не са рядко ежедневие. А се налага и поддържането на два и повече автомобила, защото всеки от семейството пътува в различна посока.

          Е, какво остава от така наречената средна работна заплата от 4600 марки?!

          Така, след като е почти невъзможно спестяването на средства за собствено жилище, то единственото ограничение пред високите наеми е необходимостта от наличието на живи хора, които да плащат тези наеми.

          Така е и при всяка друга нужда. Да вземем здравеопазването. Няма сядане на зъболекарския стол, което да струва по-малко от 600 марки. Ама нали затова имало здравна каса? А кой внася парите в нея? Кой издържа огромни администрации в цели небостъргачи със съответното обзавеждане, компютри, автомобили и пр.?

          Да, за нас посочената заплата е направо астрономическа, но не и “оттатък”. Ала и пред посочените факти мнозина у нас отвръщат: “Нека аз да имам тези пари там, пък да видим дали няма да ми е по-добре, отколкото тук със 150 лева.” Ако само знаеха другите проблеми на тамошния живот и свързаните с тях разходи; да не говорим за десетките трикове за “изцеждане” на останалата част от тази “голяма” сума! . . .

          Но тъй като в днешно време манипулациите са направо неимоверни и истината трудно прозира, а и като че ли повечето предпочитат да живеят с илюзии, отколкото да се замислят, то мога само да пожелая на всеки да получи възможност лично да се убеди в казаното.

          Говорим също за пазар и конкуренция, недоволстваме от спекулативното и монополно определяне, но в крайна сметка постоянно нарастване на цените. А да не би “там” нещата да са по-различни?

          Конкуренция може да има, когато контрагентите са не само независими, но и взаимно обозрими. Какво става, когато те самите във всеки един бранш са стотици, произвеждайки по също толкова на брой продукти? Кой може да оцени дейността, примерно, на 4200 застрахователни дружества или на 3600 банки, предлагащи по 70 – 80 вида услуги, за да избере най-подходящите за себе си? Да не говорим за това, че зад кулисите действат едни и същи, почти също толкова мутроидни центрове като нашенските, които стискат за гушата . . . колкото трябва.

          Каква е също тази икономическа и пазарна логика, според която у нас се внасят меса с цена 50 ст. за килограм, цигари се продават по лев-два, а велосипеди – за по-малко от 100 лева? Тоест, пет до десет пъти по-евтино, отколкото на Запад! При допълнителни транспортни, митнически, складови и други разходи?! А унищожаването на милиони тонове селскостопанска продукция, която била извън някакви си квоти за количества?! И при същевременни дотации по евронорми за качество?!

          У нас се създава и невероятно грешното впечатление, че “западняците” се чудят къде да си вложат парите и само нашата неорганизираност, да не кажем нещо повече, е причината те да не могат да се изявят като “стратегически инвеститори”. Можем ли да си представим какво означава да се изтеглят от “онази” икономика стотици хиляди и милиони евро, долари и пр., да се закрият работни места, за да се инвестират “някъде из рисковите региони на света”. Ще ви разрешат, ако успеете да докажете, че ще спечелите десеткратно повече. Е, да са ни честити всички бъдещи стратегически (за тях) инвестиции. Да ни е честито самопотрошаването на нашите “тоталитарни” и “грандомански” предприятия за милиарди (за разлика от техните транс- и мултинационални компании и концерни), за да се изградят на тяхно място цехове за по някой-друг милион, продукцията от които в крайна сметка ни се предлага на четири пъти по-високи цени от преди.

          Перспективите не са ли ясни? Този път няма да минат и половината от изминалите четиридесет и пет плюс четиринадесет години, когато пак ще викнем: “Ама то и така не става!”

          Може да се създаде впечатление, че се отклоняваме, защото думата ни е за нашата култура, за идентичността ни, за делото на светите братя Кирил и Методий, за азбуката ни, които доскоро чужди културтрегери и бюргери се опитваха директно да атакуват; а сега подмолно. Но нещата са свързани.

          Част от тази многоцелева и многопланова атака на “западните” включва и далеч по-ефективното “активно мероприятие”: на наша територия да се откърмят майко-, родино-, родо- и всякакви други сортове продавци, отстъпници и изменници, на които по-напред да се създаде имиджа (от глаголите “мижам”, “мажа-лажа” и прочее “мижитурстване”), че са велики, нашепвайки им и нещата, които те от своя страна да ни повтарят, докато заиграем по други тактове и ри(т)ми.

          Това е едната възможност, господин Бойчев. И тя е трудно отделима от втората. Ако Вашата пиеса “Полковникът птица”, както казвате, е преведена на 11 – 12 езика и е поставяна в 25 страни, а в същото време, пак според Вас, не намира необходимия отклик сред българската публика, то замислете се дали не сте жертва на ласкателство с гореописаната цел. Българинът не е глупав, че да не може да Ви оцени. И той го е направил. Разбирам, може би критиката Ви е по-скоро към културните ни институции. Освен това, естествено е, Западът в повечето случаи да гледа на нашите произведения като на нещо различно и – както често казваме – екзотично. Но ако се окаже също, че този прехвален Запад е инфантилен, има ли място за недоволство спрямо една по-зряла публика?. . .

          Както казах, аргументите, които Вие посочвате, ние вече сме коментирали на страниците на вестник “Нова Зора”. Затова аз само ще Ви цитирам дословно, за да видят нашите читатели, че всъщност преповтаряте думите на рушителите на нашата история, култура, идентичност, самочувствие и бъдеще. А и за да си имаме едно на ум при следващите Ваши изказвания и изяви. Засега ни се налага да Ви мислим като със снето доверие.

          Нека читателите погледнат и някои списъци в “Интернет” на адрес: tangra.org. Нека преценят доколко изнесеното за лицата в тях отговаря на думите и делата им, на “заслугите” им, на оказваните им почести и постоянното им присъствие на телевизионните екрани. А ако след време сред тях се появи и името на г-н Христо Бойчев, то пътят му ще да е бил съвсем “закономерен”. И така:

          — Нуждае ли се днес България от личности като Кирил и Методий?

          — Те са нужни като исторически образи-еталони. Нужни са да изградят самочувствието на един народ, като няма друг начин, по който да се гради. Както казва бай Ганьо, “Само за Кирил и Методий са чували оттатък. Нито за Крум Страшни, нито за Аспаруха”. Едно културно дело като Кирило-Методиевото дава отражение върху цял регион на света, като Югоизточна Европа; много повече от една война, а в нашето минало е имало много войни. И в края на краищата сме ставали все по-малка и малка държава и има опасност съвсем да изчезнем. Но наследство, като Кирило-Методиевото дело, ще остане след България, защото има огромен славянски свят. Славянството е задължено на Кирил и Методий.

                   . . . . .

          — Трябва ли да сменим кирилицата с латиницата?

          — Ако славяните бяха водещата езикова група в света, нямаше да има нужда. Но сега се оказва, че има. Щем не щем, както японците проговориха на английски. Но имам компромисно предложение – не може така да се смени азбуката на един народ, просто трябва да се мине на съвсем безболезнения вариант – както сърбите, пишат и на двете. И се справят много добре. Не разбирам защо не го правим. Така ще се съхраним като нация, но ще има вариант и латиница. Щом сърбите го направиха, значи и ние ще можем – да не сме по-долни от тях?

          — Това не е ли малко родоотстъпническо?

          — Това го използват политиците в предизборните си слова с користна цел, като нападат опонента си, че искал да променя азбуката. Няма друг изход! И аз искам кирилицата, но нищо не правим, за да я запазим – нито ние, нито руснаците.

          — Обаче дори монголците пишат на кирилица . . .

          — Те бяха принудени да пишат на кирилица, поне да бяха минали на китайски йероглифи, защото Китай е милиарден. Но има и по-тежки случаи от нашия. Сега Турция е европейска държава, но ако навремето Кемал Ататюрк не ги беше накарал да пишат на латиница, това нямаше да се случи. А тогава Турция е била 10 пъти по-голяма държава от България. Представяте ли си какви трусове е имало? Но го е направил човекът. С цел да се подобрят контактите в света. Ако трябва да отворим една историческа скоба – езиковата бариера в Европа върви между славянството и западния свят. Така беше разделението и през Втората световна война. Езиковото деление се използва с политически цели – хората, когато не се разбират помежду си, те са врагове. Общо взето за това беше измислена и кирилицата по поръчка на Византийската империя, за да раздели двете църкви – да не се разбират помежду си, и успяха. Зад всичко стои икономика, но важното е, че славянството си намери азбука, адаптира я към себе си и си намери писменост, с която да се изразява.

                   . . . . .

          — А защо все се връщаме към Златния век?

          — От комплекси, и то основателни.

                   . . . . .

          — Преди време казахте, че не искате да живеете в България, промениха ли се нещата?

          — Не, не искам да живея, но не мога да се махна. Но който може, нека го направи, за да спаси таланта си. Талантът е от Бога даден и е на всички и трябва да иде там, където се полагат грижи за него. За какво да си погубва тук таланта един талантлив човек.

          Не ни остава друго, освен да запитаме:

          Това ли трябва да ни каже човек от ранга на господин Бойчев? Точно на този най-български празник! Това ли трябваше да е празничният материал на вестник “Монитор”?

          Другите ежедневници, които от няколко години не пропускат да осквернят този свят ден, този път се бяха повъздържали. Но като че ли това е било за да дадат възможност на ново-пристроилия се към тях “бранец” да се изяви по-забележимо и да заличи “срама” от досегашната си медийност.

          А като че ли от снимката бившият призван за Христов Боец ни се усмихва малко по Софиянски, прибирайки във вътрешния джоб на сакото си химикалката, с която току-що е подписал най-трудно отменимия договор: с бившия Светоносец.